- Чакай малко! - каза Рон остро. - Ние забравихме някого!
- Кого? - попита Хърмаяни.
- Домашнте духчета, те всички са долу в кухнята, нали?
- Искаш да кажеш, че трябва да ги накараме да се бият?! - попита Хари.
- Не бе, не! - отговори Рон сериозно. - Искам да кажа, че трябва да ги предупредим да напуснат! Ние не искаме още такива като Доби, нали? Не можем да им наредим да умират за нас...
Чу се дрънчене, когато зъбите на базилиска се изсипаха от ръцете на Хърмаяни.
Тя се хвърли на врата на Рон и го целуна по устата. Рон захвърли зъбите и метлата, които държеше, и отвърна със такъв ентусиазъм, че вдигна Хърмаяни от пода.
- Подходящ ли е моментът?... - измънка Хари тихо и когато нищо не се случи, освен това, че Рон и Хърмаяни се сграбчиха още по-здраво и се залюляха, той повиши глас. - Хей, тук се води война!
Рон и Хърмаяни се пуснаха, но все още се обгръщаха с ръце.
- Знам, приятелю!... - каза Рон, който изглеждаше така, сякаш скоро е ударен от блъджър. - така че, сега или никога, нали?