Драко Малфой и вещите - фенфикшън

Глава осемнадесета. Ваканцията за всички беше много приятна.Макар че Риви и Маркус се разделиха през цялото време не спряха да си кореспондират. На посрещането на новата година в имението на Малфой тя пак му пишеше:
- Няма да е зле да го оставиш да подиша!- шегуваше се с нея Панса
- Драко да не би да оставя теб да дишаш!- отвърна Риви, за което беше права.Драко и Панса бяха заедно навсякъде и непрекъснато. Използваха всяка минута, всеки миг да бъдат щастливи, както и на следващата вечер, първата от новата година. Двамата лежаха гушнати в леглото му и си говореха хубави неща. Драко нежно целуваше врата й, което я караше да се смее:
- Много е приятно! Толкова отпускащо, че ей сега ще заспя.
- А не!- обърна я момчето- Тогава няма да те целувам. Не искам да спиш, искам те будна!
- хаха, не се безпокой. Аз само се шегувах!- и го целуна.
Друго, което правеха често бе да броят звезди, да се къпят заедно, да правят любов и да пишат домашните си разбира се. За тях тази спокойна ваканция бе най- хубавото в живота им. Дори когато краят й наближи те не искаха да свършва.
Тази януарска сутрин когато слънцето все още не се показваше влюбените лежаха гушнати на дивана, гледаха се, той милваше косите й, а тя с пръстче галеше нослето му.
- Драко.- наруши момичето тишината
- Кажи красавице – усмихна й се сивоочкото
- Знаеш ли за какво си мисля в момента?
- За мен предполагам.
-Може да се каже- усмихна се леко, после продължи- мислех си, че всичко това е толкова хубаво, чак твърде хубаво, за да е истина.
- Не се притеснявай любов моя, истина е – Драко разшири усмивката си и я целуна
- Знам и това ме радва, но в същото време ме и плаши. Имам чувството, че скоро ще се случи нещо лошо за сметка на тази прекрасна ваканция. Че не е възможно всичко да е толкова хубаво
- Забранявам ти да си мислиш подобни неща.Не.Няма защо да се страхуваш – и силно я притисна към себе си толкова доволен, че е при него и че се тревожи за елементарни неща. Тя почувства топлина и закрила в неговите ръце и така двамата можеха да седят без да се пускат цяла вечност. Но ето, че едно тропане по вратата им прекъсна насладата.
-Оф! Кой ли луд човек може да ни търси по това време.
- И аз това се питам. Кой ли е, искам да му посиня окото – изправи се русокоското, облече халата си и отиде да отвори. Панса също облече своя, доста недоволна и като видя смеещите се Джен и Тед изкриви уста:
- Еми нямаше какво да правим и решихме да се поразходим- каза Джени
- Не аз, а ти реши да се поразходим – Тед чукна с пръста си челото й.
- Не е зле малко да я опитомиш, а братче. С това разхождане ще ни побърка. Тъкмо разправях на Драко кой ли луд човек може да идва по това време.
- Май идваме в много неподходящ момент. Да дойдем по- късно, а?-русото момиче погледна виновно приятелката си
- Не не не, така или иначе дойдохте, влизайте. И без това не си се спи и няма какво да правим, така че няма проблеми, нали?- Панса се обърна към Драко, който й отвърна с кимване. В началото бяха много ядосани, но в края на крайщата какво щяха да правят цял ден.
След малко четиримата се наслаждаваха на прекрасната гледка от терасата. Не всеки ден можеше да се види изгрева на слънцето. Чувстваха се невероятно като ги нямаше собствениците на имението. Наблдаването на изгрева бе истинско удоволствие, а в тяхно присъствие подобно нещо нямаше да се допусне.
- Ще запомня тази гледка – каза Джеин-на мен лично изгрева ми хареса много повече от залеза.
- И на мен- усмихна се Тед, а Драко и Панса се целунаха, защото и двамата знаеха, че предпочитат залеза.
- После влязоха в стаята, Тед и Джени се тупнаха на леглото, а другите двама седнаха на дивана и потънаха в сладки приказки :
- Сега се сетих за лятото, когато не знам какво я прихвана сестра ми, ама след като ме хвана за лапите и повали на земята, започна да ме завива с разни одеала, ама всичко с което се завива в имението го хвърля върху мен…- разказваше Тед
- И как беше?
- Емиии, приятно, топличко. То и времето беше топло, но като ме отви и поля със студена вода и ми стана много студено.
- хах,ам падаше ти се! Ти като много се перчиш! – смееше се сестричката му
- Ха, ето и тя ти го казва- изхили се и Джени
- Е, стига де! Всички така ми викат, не съм наперен!- Тед направи познатата стойка на обиден, но си и личеше, че не е обиден, а само се шегуваше
- Е, само малко – и Драко взе участие във веселбата. Разговорът беше толкова весел, увлекателен и дълъг, че можеше да продължи цял ден, но бе прекъснат от една бяла сова влязла през прозореца. Тя пусна писмото в ръцете на Джени, за което всички се учудиха защо пък на нея, какво общо имаше тя в случая.Другото интересно бе, че това писмо си изглеждаше най- обикновено, не придоби никакъв лик и не проговори. Най- обикновено писмо очевидно писано съвсем набързо
„ Джени, пратих совата в имението на братовчед ми, защото там някой ще го получи 100 % , ако не ти. Пиша на теб, защото най- вече ти трябва да научиш нещо много важно, относно леля Араминта. Искам да го кажа лично, защото никак няма да ти хареса. Кажи и на другите да дойдат в „Хогуортс”, защото ще имаме доста работа.
Ривиан „
- О не! Какво има пък сега!- Джени ядосана смачка листа, стана и се запъти към коридора. Останалите я последваха
- Само да не се окажа права – Панс погледна Драко, който веднага се сети за какво му говори.
Тъй като оставаха само няколко дни до края на ваканцията и затова решиха направо да си стегнат багажите с учебниците си, Панс взе и кучето си.
След няколко часа път четиримата бяха посрещнати на гарата от Маркус, Риви, майката на Тед и Панса и сем. Флинт. И четиримата изглеждаха много тъжни, сякаш нещо лошо ги е сполетяло.
- Нека аз им кажа, по- леко ще е!
- Не, Риви, не!- спря я г- жа Нот- Лоши неща ни се случиха- погледна тя децата си и направи жална физиономия- баща ви пострада.
- Какво?!?!- чернокоската настръхна
- О, не!
- Не, не не, сега е добре. Позакърпиха го.
- Искам да го видя!
- И аз!
- Ще отидем да го видите. Но първо ще окажа съболезнованията си на Джени. Никой не знае как така и защо е станало, но….
- Но какво? Какво става?!- последва малко мълчание. Щом жената не смееше да говори, значи наистина е лошо нещо. – Къде е майка ми?!? Искам да я видя!!!Веднага!!!- всеки мълчеше и вместо по- добре ставаше по- лошо, защото момичето изгуби вече търпение и хукна към хотела.
- Не, чакай Джени!- Тед я последва, а след него и останалите. По коридорите на хотела се размотаваха следователи и притеснени гости.
- Джени не!- провикна се някой, но момичето не го чу и се стрелна в хотелската стая, чиято врата бе отворена и точно в нея влезе и позна- майка й наистина беше там. Само че гледката бе просто ужасяваща- Араминта лежеше на пода обляна в кръв, а прозореца бе счупен и вятъра разлистваше листата на дебелата книга. Не беше трудно всички да се сетят, че при всяка прочетена дума, проклятие е поразявало очите й и не само тях. Да, тук убиецът бе книгата. Но защо? На какво се дължеше това?
- Не, майко! Не!- изкрещя Джени с всичка сила, след което падна на колене и заплака. До нея клекна и Риви и тя продължи с изливането на мъката си, защото все пак тя бе отгледана от Араминта, така сякаш е нейно дете. Тед остана на мястото си също много тъжен, защото тази жена толкова се мъчеше да ги защити от тя си знаеше какво, а всичко сякаш е било напразно. Другите двама също останаха много тъжни.
Изникна и друг проблем, който накара останалите сериозно да се замислят.Тъй като често си връзваше косата всички знаеха, че Ривиан има зеленикаво петно зад лявото ухо и Джени докато милваше Араминта откри, че мъртвата зад лявото си ухо имаше абсолютно същото петно. Не си приличаха, а направо си бяха еднакви. Как ли не го е забелязала досега, нещо толкова важно. Тогава се зададоха въпросите защо Ривиан е толкова различна от Белатрикс и защо в болницата тя се спукваше да реве, а Джени в ръцете на Араминта не, както трябваше да бъде. Защо преди години разпределителната шапка искаше да прати Риви в „ Грифиндор”, като се знаеше, че е чистокръвна. Дали истинското дете на Араминта не бе Ривиан?
- Не! Не може да бъде! Нека се направят изследвания! Веднага!- настоя Джени.
Най- лесния начин да се направи ДНК тест бе да се изследва кръвта на покойничката и двете момичета. Колкото до книгата- остана отворена на мястото си и никой не смееше да я пипне. Госпожа Нот спомена и за другите вещи, които щяха да бъдат занесени на същото място веднага щом се отвори училището и за да се изследват единствено оставаше да намерят бокала, а до тогава нищо не биваше да се пипа.
Панса, Драко и Тед седяха на пейката замислени и временно никой не обели дума.
-Сега ще мълчим ли?- попита Панс
-Да. Просто няма какво да се каже- поклати глава брат й- Не мога изобщо да разбера какво става тук?
- Не си единствен. И аз съм в шок. А уж всичко ни беше наред, ние нямахме грижи, нямаше нищо страшно, а ето днес какво стана. Горката Джени.
- Или горката Ривиан. Не се знае коя остана сирак
- Нещо ми подсказва, че Риви. Но тя е свикнала с мисълта, че е сираче от много време и едва ли ще е нещо ново, но Джени..
- Не познава истинските си родители.
-Пак лошо. Каквото и да се окаже и от където и да го погледнеш все е лошо – поклати глава Драко.
След два часа двете момичета се върнаха. Бледорусото изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи, а по-тъмното русо- не показваше никаква емоция, а само гледаше в една точка изкривила уста и не искаше да обели нито дума.
- Твоята кръв ли съвпада с нейната Риви?- изправи се Панса, готова да помогне на приятелката си, която се втурна към нея, прегърна я и заплака :
- Не е честно! Не е честно! Не съм била сирак! Имала съм майка, тя през цялото време е била до мен, а аз така и не я нарекох „Мамо”, не можах да й се порадвам като дъщеря, не можах да й кажа колко я обичам!!!
- Знам, че те боли, знам!- момента беше много тежък за двете слидеринки, разбрали неща, които щяха да променят целия им живот. Джени изглеждаше много зле и Тед се доближи, за да я прегърне и утеши, но тя се дръпна. Тя страдаше, защото също като Риви цял живот е живяла в заблуда и чак разбра, че тя е чистокръвна и така и не опозна истинските си чистокръвни родители. Колко жалка се почувства за миг, толкова бясна на всички, макар че никой не беше виновен тя си го изкара на приятелите:
- Джени, разбирам те– Панс опита да я успокой
- Не ме докосвай! Разбираш друг път! Нищо не разбираш! Ти си имаш родители и на теб винаги всичко ти е било наред! Всичко! А я ме виж мен!- и обсебена от собствения си гняв тя изчезна. Тед реши да не я последва:
- Май има нужда да остане насаме с мислите си.
- И значи излиза, че не Ти, а тя ми е братовчедка, така ли?- Драко гледаше Ривиан едва разбиращ за какво става дума. Нещата започваха все повече да се объркват.
Още по- напечено стана когато слидеринците бяха повикани да посрещнат една гостенка идваща от „Дурмщранг”, която също била в час със случващото се и носела бокала, както й наредили. Това никак не им се хареса, изглежда и самия Маркус, който им съобщи новината не беше доволен. Отидоха пред хотела, за да видят тази гостенка, която седеше на една пейка и ги чакаше облечена в дълго черно яке,черни панталони и носеше черен куфар със себе си. Нейни поданици пренасяха куфарите в хотела. Беше изключително красива, с големи черни като нощта очи, свиреп израз и надменен поглед, а дълги тъмно кафяви коси се развяваха. Показа бели като кристал зъби, по- бели и от Драковите и от Пансините. Тази млада жена накара всички, най- вече Драко и Панса да замразнат на място, защото тя бе последния човек, когото искаха да видят:
-Как си, Арсания?!? – едва успя да го изрече Драко.

Глава деветнадесета
Всички се чувстваха някак неловко, сякаш нещо не е наред с изключение на гостенката. Жената надменно се усмихна като тяхна първа приятелка:
- Как сте?
- Както виждаш има проблеми, но ние сме добре- отвърна надменно Драко и Панс взе ръката, с мисълта, че няма да разреши на оная отново да му се натиска.
- О, виж ти! Мини Нот не можах да те позная!
- Да, именно защото вече съм Биг Нот, а не Мини- наперено отвърна момичето. Сан винаги много я дразнеше и този път не бе изключение:;
- Ахам! А вие, двамата ходите ли?- посочи Драко и чернокоската. Бившото гадже на Сан я погледна изпод вежди и сама се досети за отговора – ясно, много се радвам.
- И ние!- издума Панс
- Надявам се, че ще ви провърви. Не, не си мислете нищо, просто от опит знам, че подобни връзки не са много устойчиви, та вие се познавате от деца.
- Е и?- чернокоската губеше търпение
- Нищо. Щом не си омръзвате радвам се.
- Да, на мен той никога не ми е омръзвал само че- с това Панс приключи спора и накара другата да млъкне. Дари всички с една не много приятна усмивка, после влезе в хотела, за да се настани. Отиде в стаята дето лежеше тялото на Араминта, покръсти се а после извади увития бокал в много кърпи и с магия счупи стъклената му преграда
-Е, това е!- доволно извика тя и се запъти към запазената й стая. Един приятел обаче се изпречи на пътя й и по изражението му си личеше, че беше ядосан:
- Да, да знам какво ще кажеш сега, какво правя тук, нали?
- как позна!Е, чакам си отговора.
- Това не е твоя работа и ти го знаеш!
-А твоя работа ли беше връзката между мен и Панс, питам аз!
- Е, какво, казах си истината, нищо повече. Цял живот заедно, заедно и пак заедно. И освен това ъъъ…тя не е ли малка за теб? Мислиш ли, че разбира нещо от любовта?
- Нима ти разбираш?- Драко ставаше все по- нервен- Аз мисля точно обратното, защото тя притежава качества, който ти нямаш! По- добре чистота, невинност и вярност отколкото такава като теб! Не случайно мама искаше толкова много тя да е до мен, а не ти! Сега разбирам защо се ядосваше толкова много и аз вече съм напълно съгласна с нея!
- Хах, вярваш ли си? И от къде си толкова сигурен, че утре няма да ти доскучее и да пожелаеш мен, а не нея?!- нагло отговори момичето
- Млък! Виж какво, нощуваш тази вечер, заради дългото ти пътуване и утре хващаш първия влак!
- Е само пък ако искам! И освен това съм дошла да ви разкажа за „ Склепоцирус” и още нещо, сега искаш ли да напусна?!- това накара русокоското да се замисли. Дали наистина не знаеше нещо, щом бокала досега е бил в „ Дурмщранг”. Разговора продължи дълго като се започна от тайната, та взаимоотношенията им и неусетно се стигна до един въпрос, който съвсем озадачи момчето:
- Някой е убил сестра ми! Сестричката ми, заради тъпата книжка! А си знаех, че не бива да я пускам, но тя се обърна срещу мен и ето, някой я е убил!
- За кого говориш по дяволите?!?
- За Анна Валериус!.......
- Хърми пак ли?!!
-Да, Рон, пак!- влюбените Рон Уизли и Хърмаяни Грейнджър вървяха ядосани по коридора на „ Грифиндор”, спорейки за пореден път от седмица насам.- Аз като че ли не съществувам, само ти си важния тук! Моето мнение няма никакво значение!
- Не е вярно!
- Така ли?! Кого лъжеш! Аз колко пъти казах с Джордж да затворите магазина! И двамата виждате колко закъсали сме ние сем. Уизли и въпреки това не правите нищо по въпроса! Магазина да продадете е най- доброто решение повярвай ми! И без това никой вече не купува от там!!!!
- Но засега е така!
- Така и ще бъде! Ако те е жал за Джордж, то и аз изпитвам същото, но трябва да разбере!
- А Фред?!
- Фред вече не е сред живите!!!!
- Стига викайте де! Знаете ли къде чак се чувате?! Стига на децата им се почива!!!- скара им се едно минаващо момиче от техния курс:
- Ето, виждаш ли? На хората вече им омръзна да се караме за глупости! И на мен ми омръзна!
- Разправяме се, защото ти искаш!!!- изрепчи се Рон на момичето, което сърдито си тръгна, без дори да го целуне. Грифиндорецът въздъхна, облегна се на стената и се свлече на пода. Беше много тъжан- обичаше я и то много,толкова много, но нещо не им вървеше заедно. Защо така ставаше?! Защо?! Щяха ли да издържат заедно още дълго?! Не, за нищо на света не искаше това. Не искаше, но вапреки това в съзнанието му отново изплува образа на слидеринката, която макар и мъничко му напомняше на Хърмаяни. Това беше Панса. Не, как можа да си го помисли, нямаше работа с чистокръвна. Но въпреки това образа не излизаше от ума му.
В следобеда Джени и Риви седяха заеднона пейката, размишлявайки по темата какво е станало когато те са се родили. Сега вече знаеха защо са родени на една и съща дата и всичко останало. Майките имродиха в една и съща болница, но в различни стаи и толкова далече една от друга, че не са се видели. Разбра се, че Араминта роди в същата болница два когато я видяха да излиза с дете на ръце. След разказа на госпожа Нот за Араминта, всичко най- после се изясни:
- И ние сме едни! То било много просто! Тои слуга на лорда ни е разменил
- Тоест?- Риви все още не схващаше
- Ами нали след раждането ни не е имало кой да ни почиства, тъй като леля Нарциса бе заета с Панса и затова теб са те мили в малката стаичка, а мен все още не, защото съм се родила с един час по- късно. Слугата на лорда ме е помислил за теб и затова е убил жената, която ме е носила и ме е взел, за да изнудва мама..ъъъ….майка ти и останалото се знае.
- Ясно- бавно кимна Риви – Оф, наистина е много сложно! Имам чувството, че всеки момент ще ми се пръсне главата!
- Не е лъжа. И на мен! Но поне съм доволна от това, че и великия лорд и доверените му все пак могат да сгрешат.
мерси много и сори, че се забавих, но просто имах мн работа и домашни и т.н. надявам се, че не се е изгубил интереса и дено ви хареса